Жаден за още от всичко - интервю за списание travel&extreme Explorer Май, 2018
Още една мечта в джоба
Кога разбра, че любовта към планината и природата ще са в основата на твоето лично щастие и неделима част от личностното ти развитие и израстване?
Благодарение на родителите ми, от дете съм по планините и винаги съм бил дълбоко свързан с тях посредством трекинги, ски, маунтинбайк, изкачване на родни върхове и други активности в природата, но ако има момент на просветление, то това със сигурност е денят, в който се научих да карам сноуборд през зима ‘94-‘95. От тогава не просто съм свързан с планината, а разбрах, че този спорт до голяма степен ме определя, развива и движи живота ми в правилната посока. Това е нещото, с което най-силно обичам да се занимавам и съответно което ме прави щастлив, вдъхновен, мотивиран, жаден за още от всичко – жаден за живот.
Какво те отличава от всички, които искат да се изправят пред предизвикателства, но остават само с мечтите си?
Не смятам, че съм нещо повече от останалите хора. Не се считам за най-добрия сноубордист в България, да не говорим пък за алпинист. Смятам обаче, че свързвайки тези две неща, успях да съчетая най-добрите си качества, да постигна нещо значимо за мен и в крайна сметка да се поставя в позиция да опитам да направя нещо, което никой не е правил досега. Ако всеки човек, независимо от сферата, се отдаде на това, което може и обича, ще е способен да достигне изключителни резултати. Разбира се, монетата има и друга страна – мечтите и предизвикателствата изискват пределна отдаденост, много жертви и лишения, средства, време, рискове и усилия, на които малцина са готови да се подложат. Повечето хора предпочитат мирния и сигурен живот, какъвто е възможен с една определена сума и дотам с мечтите.
Как разделяш победата между психиката и физиката, има ли водещо звено или е важно и двете да са в кондиция?
Тук нямам никакви съмнения – и двете трябва да са на 100%. В голямата и дива планина нямаш право да не си в перфектна форма, защото там не рискуваш просто с време и пари, а залагаш крайниците или направо живота си. Човек е сложна съвкупност от дух и тяло и тяхната сила е еднакво нужна за постигането на една голяма цел, а поотделно са почти неприложими, особено когато говорим за екстремни условия, натоварвания и рискове. Не случайно е достигнала до нас латинската сентенция: „Mens sana in corpore sano” или „Здрав дух в здраво тяло”, която за мен е валидна и в обратния ред.
Къде е границата между премерен риск и безразсъдно начинание?
Истината е, че всеки има своя граница, която е различна от тази на останалите. Това е така, защото всеки индивид е различен и може различни неща в различна степен. Радвам се, че аз сам определям своята и не позволявам на други хора, особено непознати, да се опитват да ми я променят или да ми налагат своите собствени ограничения. Аз винаги измервам риска, но самата дума предполага, че можеш и да загубиш. Страхът от риска и загубата отказва много хора от мечтите им, но аз мисля, че само чрез тях човек може да се развива, опознава и усъвършенства. Безразсъдството е много субективно, защото когато успееш, то става равно на величие, а когато загубиш, всички те смятат за луд глупак. Истината е, че се е изисквало и продължава да се изисква голяма доза безразсъдство и риск за повечето значими човешки достижения.
Прекрачвал ли си я някога?
Не много често, но се случва и съм си плащал за това, ала също и съм получавал. Спускането ми от връх Ленин също се счита за безразсъдство от голяма част от хората, но не е ли това причината да ме поканите в списанието ви също така!?
Кой е най-големия ти страх по време на пътешествие или експедиция?
Не бих го нарекъл точно страх, но честно казано, най-много се притеснявам за нещата, които не зависят от мен и които не мога да предвидя и контролирам. Например, едно дълготрайно разваляне на времето би могло да ме лиши от атака на върха и от спускането със сноуборд след толкова много вложени средства, енергия и усилия. Един вирус, възпаление или дори един загубен багаж могат да осуетят всичко. Това обаче не са причини, които ще ме спрат да тръгна. Аз вярвам в късмета си и тръгвам да го търся – в противен случай просто няма и да разбера дали ще имам шанса. От друга страна човек не трябва да се тревожи за нещата, които не може да промени, така че се уча да приемам всичко и да съм по-търпелив.
Къде е твоето място, къде се чувстваш най-добре?
В планината, на морето и океана, на път, на палатка, под звездите – обичам да съм сред природата. Тогава наистина усещам, че съм част от този свят и вселена. Градските условия на живот според мен са противоестествни на човека и той не е създаден за тях, но за съжаление е принуден да седи там до голяма степен в днешно време.
Занимаваш се и с кайтсърф, каква емоция ти дава морето?
С кайтсърфа започнах като заместител на сноуборда лятото и по-специално със сърф дъска и без страпове, но той се превърна в много повече и вече 10 години гоненето на вълни и вятър продължава да бъде голяма част от живота ми. Там се развивам с добри темпове и имам някои сериозни планове и цели, за които надявам се, ще останат време и сили. Морето, също като планината, се превърна в страст и ме обогатява и допълва в голяма степен.
Уроци по оцеляване
Кои са най-трудните ситуации, пред които си се изправял?
Да си призная, не са една и две. През 1996, след тежко падане в Рила претърпях животоспасяваща операция – тогава оцелях заради бързите реакции на баща ми и хирурзите в Пирогов, а бе нужна и не малка доза късмет. През 2009 пък едва не се удавих в един приток на река Амазония, където ме засмука водовъртеж, но успях да запазя самообладание и да издържа над 3 минути под вода, преди течението да ме изхвърли на повърхността. Всички от групата вече плачеха, считайки, че съм мъртъв, а и да ви кажа, никога не съм бил по-близо до смъртта. Като говорим за Ленин, миналата година през февруари паднах лошо на Витоша и се наложиха две операции, от които трябваше да се възстановя, за да замина и да съм успешен. Избягал съм от не малко лавини, гонили са ме огромни вълни и има още много истории за разказване, но да кажем, че това е достатъчно.
Искал ли си да се откажеш?
Никога не съм мислел да се откажа от който и да е от любимите ми спортове или занимания – те ме правят жив и това би било предателство спрямо мен самия. Отказвал съм се от някои цели в дадени моменти, когато се е налагало или рискът е ставал твърде голям за поемане, но съм се отказвал, само за да се върна още по силен и подготвен. Например, към спускане от връх Ленин се стремя от много години, а дълго време не се получаваше и не можех да тръгна, но ето че не се отказах и в крайна сметка успях. Според мен човек трябва да може да отстъпи, да направи крачка назад, да наведе глава и дори да падне, но никога да се предава и да се отказва окончателно от значимите за него постижения и мечти.
Какво ти дава сили да продължаваш?
Любовта и положителните емоции от това, което правя ми дават силите да продължавам, но не малка роля изиграва и всеки успех, до който стигна. Това е и пътят към високите върхове – човек трябва да изгради успешен опит първо на 2000, 3000, 4000, 5000 и 6000м, за да се опита да изкачи и спусне със ски или сноуборд 7-хилядник като Ленин. Сега, когато се справих и с него, добих увереност и погледът ми е вперен в 8-хилядниците и вече работя по конкретна цел. Ние човеците винаги се стремим към нещо повече, а когато и подбудите са добри, сигурен съм, че можем да изградим един много по-добър свят във всяко отношение.
От какво се страхуваш?
Не мога да кажа, че не ме е страх, защото това би означавало неуважение към живота ми. Страхът наистина пази лозето и той е защитния механизъм на телата и умовете ни за предпазване от нараняване и смърт. Така че, да, страх определено има, а основният въпрос пред хората е как да го овладеем, да го сложим в граници или да му надмогваме, за да надхвърляме себе си и да ставаме по-добри във всичко. Смятам, че с нужния опит, подготовка, тренировка, екипировка и премерен риск засега постигам нужните резултати срещу страха, но той е винаги налице и аз го уважавам.
На какво учиш твоя син?
Освен че вече е научен да кара добре сноуборд, уча го, че „невъзможно” е само дума, уча го да не си слага сам бариери и да вярва в себе си, да обича природата и да се движи и спортува, да обръща внимание на позитивното в този свят, да вярва в доброто начало на хората и вселената, да уважава себе си, останалите хора и всяко живо създание. Останалото ще научи от училището, университета или живота.
Експедиция до връх Ленин. Звезди и кучи студ
Ти си автор на първото българско сноуборд спускане от вр.Ленин – 7134м. и въобще спускане от такава височина, какво е отношението ти към рекордите и първенството?
Вижте, аз никога не съм участвал в състезания по сноуборд и те не са моята страст, а и не мисля, че бих показал най-доброто от себе си в подобен формат. За мен сноубордът е лично изживяване и ако има някакво състезание, то е било само с мен самия. Винаги съм се опитвал да бъда по-добър от предишния ден и това ме отведе до вр. Ленин. Не избрах този връх, за да бъда първия българин, който прави това, а просто защото това беше следващата ми логична цел, също както в момента пред мен седи един 8-хилядник. Освен това, аз не просто целях да се спусна от вр. Ленин, а исках да го направя по северната му стена, която предлага най-сложния, лавиноопасен, стръмен и изложен на опасности терен. По тези високи върхове първенството се държи от онзи, който постигне целта си и се върне жив и здрав вкъщи.
Трябва ли победата да е самоцел?
В случая аз нямам кого да побеждавам, освен себе си и при това положение, да, определено трябва да е самоцел, защото надвивайки себе си, всъщност ставаме по-добри и по-можещи хора. Но пак ще кажа, макар и самоцел, победата не е на всяка цена, защото подобно отношение в планината може много бързо да те погуби. Човек не е по-силен от върховете, нито от природата – ние просто се опитваме да се промъкнем там и да измъкнем няколко незабравими момента в благоприятни условия.
Какво си мислиш, когато си на върха и погледнеш надолу?
Ами всъщност, старая се да се отърва от всички мисли, емоции и въпроси, които са ме занимавали по време на изкачването и стъпването на най-високата точка. В момента, когато съм на върха и съм готов да пусна дъската напред, се концентрирам до краен предел в това, което трябва да направя, за да се спусна по предначертания план по сравнително безопасен начин и с максимално удоволствие и кеф. Усещането е нещо като медитация, защото хем трябва да си фокусиран, уверен и готов за предстоящото и опасностите, хем трябва да се отпуснеш и да изпиташ удоволствие и свобода – това усещане за мен е уникално и не мога да го сравня с нищо друго.
Какво се промени след тази експедиция?
Това е много труден въпрос, защото честно казано, почти всичко при мен се промени в личен, семеен, емоционален, професионален и всякакъв друг план. Една такава реализирана мечта за мен означава страшно много, изгради ме като личност, промени вижданията ми за света, за моето участие в него и за възможностите, които имам пред себе си. Сигурен съм, че всички тези промени са за добро и посрещам всеки един ден, както и бъдещето с ентусиазъм и позитивизъм. Нямам търпение да се насоча към следващото предизвикателство.
Колко често поглеждаш към върховете?
Тук не можем да говорим за честота, просто защото върховете са пред мен през цялото време, ставам и си лягам с тях, сънувам ги нощем и ги виждам денем пред очите си и в мечтите си – научил съм се да живея с тях и съм сигурен, че много други запалени по планината преживяват същото. Не е нужно да поглеждам към тях, тъй като те са навсякъде, накъдето погледна.
Какво ти предстои?
Уви, това, което предстои не е в моите владения и знания, но това, към което се стремя е организирането на експедиция до 8-хилядника Шишапангма в Тибет (или друг – бел.авт.) и осъществяване на първото в света спускане със сноуборд от централния му връх от 8013м. височина през есента на тази година, а ако не, на всяка следваща. Това е една още по-амбициозна и трудна цел, за която се подготвям усилено в момента и за която търся външно финансиране и спонсориране, защото сумите не са малки. Мотивиран съм до краен предел, гледам напред към следващата ми мечта и се надявам да мога да ви разкажа за нея в някой от следващите броеве на списанието.
