Със сноуборд от вр. Мусала при -30⁰С 30.12.2014г.

Това е само откъс от разказа, а целия текст с много снимки можете да откриете в новата ми книга “Моите сноуборд върхове”

…

Въпреки напъна, не мога да усетя обичайното сгряване на тялото. Върховете на пръстите ми мръзнат, в носа си усещам, че всичко течно, демек сополи, е дълбоко замръзнало и ме боде отвътре, кръгчетата на щеките се чупят, фотоапаратът, напълно зареден, не иска да сработи или го прави спорадично, дори уплътнението на маската ми се вкоравява, водата в раницата ми става на ледено блокче за нула време, а пластмасовата кутийка за очила се чупи на парчета – кучи студ. Надявам се най-накрая слънцето да се покаже и да огрее долината, ала то не е на това мнение, защото сме 30 декември и зенитът му е толкова нисък, че Трионите на Мусала се оказва, стърчат твърде високо и май въобще няма да ме огрее… Буквално. Хубавото беше, че формата ми се е върнала и съм като машина нагоре. Явно съм се аклиматизирал през нощта. Тъй като нямам право да ходя бавно, за да не замръзна, стигам до заслон „Ледено Езеро“ след един час и този път то наистина ми се струва много ледено. Никак не е случайно името му.

…