11 дни сноубординг в Иран и спускане от вр. Дамаванд 5671м. 09.03.2016г. Пътепис за фриирайд пътешествието ми из иранските планини и зимното изкачване и спускане със сноуборд на най-високия връх в Близкия Изток - 09.03.2016г.

Това е само откъс от разказа, а целия текст с много снимки можете да откриете в новата ми книга “Моите сноуборд върхове”

…

Мислено честитя трети март на всички българи и ме е леко яд, че нямаме трибагреник, за да го развеем. Сашо идва след тридесетина минути, като последните сто-двеста метра си взимат своето от него. Прегръщаме се и сме на седмото небе. Намираме добро и тихо място за почивка, лишена от сяра, правим някои снимки и се наслаждаваме на неземните гледки, които се разкриват от всичките ни страни. Огромните вулканични улеи се разливат под нас като змии и се сливат със заснежените северни склонове над Ласем отсреща. Небето е кристално чисто, а облаци се виждат само много надалеч. Величествено е и не е възможно да поемеш цялата тази красота наведнъж. Тя ни залива, но нямаме нито време, нито място за повече – програмата ни е доста тясна и трябва да действаме.

Приготвяме раниците и дъските за каране и се отправяме към точката за тръгване с траверс пеша по камъни и лед в посока на развятите серни изпарения. Карането започва от петдесетина метра под върха, защото Източният вятър разнася бялата отрова точно над най-високата скална точка на кратера, но това въобще няма значение за нас. Сашо ми се доверява напълно за избора на терена за каране, защото съм проучвал това спускане наистина много дълго време, а и съм го правил в сънищата си не веднъж. Отгоре линията на спускане въобще не е ясна и не е по пътя на изкачването, но аз я имам картографирана в главата си. Бързаме, защото гадните серни изпарения са отново в носовете ни. Затягаме автоматите на около 5600 м, въпреки че имам бас с Реза, който твърдеше, че няма да можем да караме над 4700 м. Облогът е спечелен веднага от нас и правя първите си завои със сноуборд на над 5000 м, и то много над тях.

…