Mont Blanc – разказ за изкачването ми до върха на Европа и две невероятни сноуборд спускания.

Това е само откъс от разказа, а целия текст с много снимки можете да откриете в новата ми книга “Моите сноуборд върхове”

…

Пресякохме няколко тесни места и излязохме на широко, полегато плато, където трябваше да държим максимално вляво, защото огромни сераци, висящи от Дом дю Гуте заплашваха да се откъснат и да ни погубят. Както каза Людовик: „Гравитация, нищо не можеш да направиш!“. Пак заобикаляхме ледени блокове и краваси. Стана по-стръмно, а накрая отново излязохме на второ плато – по-равно и широко, в дъното на което се виждаше нов бял лавинен склон. Тук правихме и втора почивка за енергийни барчета и вода. После пак яко катерене, пресичане на широк и бездънен кравас с лазене и снимки на сини и бели ледове. Трудно е да се опише колко чудни и наситени с енергия са тези места, но и колко всъщност са опасни. Откак сме тръгнали, никъде, освен в хижата, не съм се почувствал напълно спокоен и на безопасно място. Планината тук е като живо същество, ледникът се движи и пука, постоянно някъде падат сераци с оглушителен тътен и ти просто се молиш да не е над теб. Непрекъснато чуваш дишането и стоновете на този бял звяр, по който ние тайничко и бавно се промъквахме с идеята да останем незабелязани. Изкачваме лавинарника и след още един-два краваса вече сме на трето плато, а Монблан е право срещу нас. Намираме се на 4000 метра, преодолели сме 1000 м денивелация и ни остават още 800 м, от които финалните 400 м по техничния ръб на върха. Сашо споделя, че вече му е доста тегаво и леко му се вие свят.

…